Устойчивост на океана и управление на глобалните ресурси

Марк Дж. Спалдинг, президент на The Ocean Foundation

Миналия месец отидох в пристанищния град Кил, който е столица на германската провинция Шлезвиг-Холщайн. Бях там, за да участвам в Научен симпозиум за устойчивост на океана. Като част от първите сутрешни пленарни сесии моята роля беше да говоря за „Океаните през антропоцена – от гибелта на кораловите рифове до възхода на пластмасовите седименти“. Подготовката за този симпозиум ми позволи да размишля още веднъж върху връзката на човека с океана и да се опитам да обобщя какво правим и какво трябва да направим.

Трябва да променим начина, по който се отнасяме към океана. Ако спрем да вредим на океана, той ще се възстанови с течение на времето без наша помощ. Знаем, че изваждаме твърде много добри неща от океана и влагаме твърде много лоши неща. И все повече го правим по-бързо, отколкото океанът може да засели отново добрите неща и да се възстанови от лошите. След Втората световна война обемът на лошите неща нараства постоянно. Още по-лошо, все повече и повече от него е не само токсично, но и не е биоразградимо (със сигурност във всеки разумен период от време). Различни потоци от пластмаса, например, си проправят път към океаните и естуарите, събирайки се в петте кръга и се разпадат на малки частици с течение на времето. Тези частици намират своя път в хранителната верига за животни и хора. Установено е, че дори коралите изяждат тези малки парчета пластмаса – абсорбират токсините, бактериите и вирусите, които са приели и блокираткралско усвояване на истински хранителни вещества. Това е вид вреда, която трябва да бъде предотвратена в името на целия живот на земята.

Имаме неизбежна и неоспорима зависимост от услугите на океана, дори ако океанът не е наистина тук, за да ни служи. Ако продължим да базираме растежа на световната икономика върху океана и тъй като определени политици гледат към океана за нов „син растеж“, ние трябва:

• Стремете се да не причинявате вреда
• Създаване на възможности за възстановяване на здравето и баланса на океана
• Премахване на натиска върху споделеното обществено доверие — общите блага

Можем ли да насърчаваме международното сътрудничество, свързано със самата природа на океана като споделен международен ресурс?

Знаем заплахите за океана. Всъщност ние сме отговорни за сегашното му състояние на деградация. Ние можем да идентифицираме решенията и да поемем отговорност за прилагането им. Холоценът свърши, навлязохме в антропоцена - тоест терминът, който сега описва настоящата геоложка епоха, която е съвременна история и показва признаците на значително човешко въздействие. Изпитахме или надхвърлихме границите на природата чрез нашите дейности. 

Както наскоро каза един колега, ние се изритахме от рая. Радвахме се на около 12,000 XNUMX години на стабилен, сравнително предсказуем климат и нанесохме достатъчно щети чрез емисии от нашите автомобили, фабрики и енергийни предприятия, за да се сбогуваме с това.

За да променим начина, по който се отнасяме към океана, трябва да дефинираме устойчивостта по-холистично, отколкото сме правили досега – да включим: